ITC Broadband Платформата обедини най-големите в бизнеса за бърз Интернет
Специална програма ще подготви препоръките на бизнеса към държавата
По инициатива на Мобилтел над 10 компании, лидери в областта на телекомуникациите и информационните технологии се обединиха и ще лобират пред правителството и политическите сили за ускорено въвеждане на високоскоростен Интернет в България. Проектът, носещ името ITC Broadband Платформа за България, цели чрез препоръки и добри практики да подобри достъпа на бизнеса и домашните потребители до бърз Интернет, както и да разясни голямото му значение за развитието на икономиката на страната. Наличието му ще създаде нови работни места, ще модернизира обществените услуги и бизнес-процесите. Широколентовият достъп ще изравни въз-можностите на потребителите в регионите на страната със слабо развита инфраструктура. Днес, заедно с Мобилтел, Hewlett-Packard Bulgaria, Siemens, Microsoft, Ericsson, Kapsch, Cisco Systems Bulgaria, БТК, Arthur D. Little, Hochegger|COM and Eurocom Cable подписаха специална декларация, с която се включват в инициативата. Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българският ИКТ Клъстер също ще подкрепят проекта със своя опит. На оперативната среща днес бяха създадени 6 работни групи. Всяка от работните групи ще направи анализ и ще подготви предложения, които през идните месеци ще бъдат обединени в единен документ. Този т.нар. план ще бъде предоставен на правителството и политическите сили. Проектът получи подкрепа в лицето на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР). Двете институции бяха представени от Пламен Вачков, Председател на държавната агенция и Юрий Алкалай, Директор на Дирекция „Електронно правителство” в МДААР. На брифинга с представители на медиите присъства и Георги Александров, Председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Широколентовият (бързият) Интернет, означава възможност за пренасяне на големи обеми от данни, глас и видео. Той създава възможности за разработване на електронен бизнес и здравеопазване, както и осигурява бърз достъп на потребителите до онлайн игри, музика, филми, онлайн телевизия и друго съдържание, със скорости около 2 мегабита в секунда. По-високата скорост означава по-бърза работа, едновременен достъп до по-голям брой програми, работа с по-големи обеми от информация и т.н. Опитът в други европейски страни, като Австрия, Германия, Великобритания и др., показва, че ако компаниите обединят усилията си, могат да постигнат впечатляващо развитие в тази област. Преди малко повече от месец, проектът, реализиран в Австрия, беше определен като най-добър проект обществен проект. България в цифри: През 2006 г. близо 3 млн. българи ще разполагат с достъп до Интернет, но само около 138 000 от тях ще имат „бърза” връзка до Световната мрежа. През 2005 г. общият обем на пазара на ИКТ в България достигна EUR 2,0 млрд., а разходите за информационни и комуникационни технологии на глава от населението възлизат на EUR 275. Това ни нарежда на предпоследно място в ЦИЕ по тези показатели. През 2005 г. Световният икономически форум постави България на 64-то място в своя Network Readiness Index, докато останалите страни в ЦИЕ се нареждат на по-предни позиции – Унгария (38), Словакия (41), Полша (53), Хърватска (57) и Румъния (58). Въпреки това, делът на ИКТ в икономическите резултати на България е относително голям. Това се обяснява основно с мобилните комуникации и големият ръст, регистриран в предлагането на мобилни услуги. ITC Broadband в другите страни: Във Великобритания: Масовото внедряване на широколентови технологии ще доведе до ръст на икономиката, възлизащ на BGP 22 млрд. Инвестициите в тази област ще увеличат продуктивността и ще спестят на страната GBP 3,5 млрд., а на малкия и средния бизнес около 1,2 млрд. британски лири. В Германия високоскоростният Интернет се очаква да стимулира ръст в икономиката в размер на до EUR 46 млрд. до 2010 г. Ще бъдат създадени около 265 000 работни места в цялата страна. В допълнение, широколентовите технологии ще провокират индустриален ръст и бум в предприемачеството. В Холандия анализът на въздействието на този тип технологии е имал позитивен ефект върху заетостта (създадени са 4400 нови работни места), а дългосрочната продуктивност в региона на Ротердам се е увеличила с между 1,2% и 1,6%.