Бизнеса подготвя предложения за изготвяне на ITC Broadband план за действие за България
Въз основа на най-добрите Европейски практики компаниите участници в ITC Broadband платформа за България конкретизират възможностите за усвояване на средства от фондовете на ЕС след 01 Януари 2007 На 28 Ноември 2006 г. на работна среща проведена в офиса на Ericsson с компаниите членки на ITC Broadband платформа за България, Arthur D. Little и представители на ДАЙТС, КРС и министерствата на държавната администрация, финансите и реконструкция и развитие предложиха създаването на национална стратегия за развитието на ИКТ сектора. “Присъединяването към ЕС открива много възможности пред България”, каза Йозеф Винацер, главен изпълнителен директор на Мобилтел и говорител на ITC Broadband платформа за България. “Но има работа, която трябва да бъде свършена. Виждаме, че страните които се възползват от потенциала на ITC – като Великобритания, Финландия, Франция и други, са изградили ИКТ стратегии. България има шанса да играе водеща роля сред страните от централна и източна Европа. И затова трябва да обединим усилия и да действаме бързо”. ITC Broadband платформата за България стартира в средата на 2006 година и включва следните компании: Alcatel, БТК, Евроком Кабел, Ericsson, Hewlett Packard - Bulgaria, Kapsch, Мобилтел, Siemens и двете неправителствени организации - ИКТ Клъстър и БАИТ. Чрез своите шест работни групи, участниците в платформата финализираха предложенията си, които ще бъдат представени на обществеността и политическите лидери през първите три месеца на 2007. “Нашите препоръки ще бъдат основата на национален ИКТ план за действие, който ще бъде рамката за използване на ИКТ потенциала за растеж и благосъстояние”, каза господин Винацер. Препоръките се изграждат от следните шест работни групи: Извънградски райони, Предприятия, Общество, Правителство и Граждани, Домакинства и Регулация и законодателство. Всички дейности на работните групи са подкрепени от проучване на Arthur D. Little на име “Оценка и предизвикателства за ITC и широколентовия достъп в България”. Някои от препоръките на участниците са: • Отпускане на по-големи бюджети за извънградските райони • По-ниски и адекватни ценови предложения за групите с ниски доходи • Субсидии за „горещи точки” и „центрове за „широколентов достъп” и изграждане на безплатни точки за Интернет достъп • Използване на фондовете на ЕС за създаване от операторите на широколентов достъп в извънградските райони • Създаване на информационни центрове за стимулиране на ITC инициативи и организация на бизнес семинари. • Стимулиране на по-бързо въвеждане на безжични технологии като WiMAX. • Опростяване на процеса на издаване на разрешителни за изграждане инфраструктура • Въвеждане на данъчни облекчения за Интернет плащания Индексите от проучването на Arthur D. Little, направено по поръчка на ITC Broadband платформа, показват, че по ИКТ показателите България изостава не само от страните в Централна и Източна Европа, но и от страни кандидатки за членство в ЕС. Проучването и резултатите от работните групи показват, че България има много да наваксва в сравнение с останалите страни от ЕС по отношение на подготвеност на мрежата, информационно общество и е-подготвеност. Правителството може да се възползва от добрите практики от водещи западновропейски страни, които са постигнали проникване на широколентов достъп от над 50% за домакинствата. Мерките предложени от националния ИКТ план за действие ще доведат до по-добро образование и квалифицирана работна ръка, значителен икономически растеж, намаляване на бюрокрацията, подобрени иновационни клъстери, намаляване на дигиталното разделение, по-гъвкави работни условия, повишаване на заетостта и БВП, атрактивна инвестиционна среда, подобрена конкурентна среда, по-висока ефикасност и продуктивност. ITC Broadband платформа текущо положение: ITC индикаторите показват, че България изостава от другите страни от централна и източна Европа и дори от страни кандидатки за членство в ЕС. През 2005 България е на последно място (64 от 64) по отношение на готовност на инфраструктура. Според индекса Информационно Общество страната заема 40-то място от 48 страни, а по отношение на е-подготвеност – 44-то място от 49 страни. Състояние на ITC и широколентовия достъп в България: в момента услуги по широколентов достъп в България са достъпни предимно в градските райони. Това създава заплаха за дигиталното включване на много райони и изисква правителствена реакция. Множество фактори влияят на широколентовия достъп в България и правителството трябва да реагира за да ускори развитието. Главните двигатели и фактори за развитието на широколентовия достъп в България са: пазара (повече от 200 Интернет доставчици оперират на пазара, което ще усили конкуренцията; нови технологично компании ще навлязат на пазара; липса на алтернативен достъп до LLU; LAN операторите извършват дейност извън регулаторната рамка), регулация/ правителство (националния регулатор ще синхронизира Българската правна и регулаторна рамка с препоръките на Европейската комисия (LLU, цени на едро), правителството ще продължи да подкрепя ITC и широколентов достъп инициативи, ограничени права на регулаторния орган, липса на данъчни инициативи за увеличаване на ITC оборудването и проникването на широколентовия достъп), технология (повишаване степента на дигитализация на фиксираната мрежа на БТК с цел покриване на изискванията на ЕС, кабелните оператори ще подобрят своята мрежова инфраструктура, нови BWA ще допълнят съществуващите LLU, качество на услугата, разход за въвеждане, недостатъчна стандартизация и потребители). Търсенето ще стимулира създаването на нови услуги с добавена стойност, реакцията на пазара ще повиши конкурентноспособността, гъвкава работна структура се спомага от комуникациите, високата Интернет скорост ще подобри „home media” и съдържанието на информация, разнообразия от широколентови услуги само в големите български градове, ограничена конкуренция в извънградските райони). Чрез въвеждане на най-добри практики и използване на уроци от други Европейски страни, България има възможност да стигне техните постижения и заеме лидерска позиция в Централна и източна Европа. Arthur D. Little/ Европа в Цифри: Между 2000 и 2004 г., общата продуктвивност на ЕС беше 1.1%, от които ИТК са допринесли прибл. 45%, което подчертава значителна роля на ИТК за реализирането на цели за по-голяма конкурентноспособност и растеж. Инвестициите на ИТК сектора в R&D са над средните в сравнение с други индустрии в ЕС. Те представляват 25% от R&D инвестициите на ЕС, които са 5 пъти повече от дела им в БВП. Между 2000 и 2004 г., инвестицците в ИТК са се равнявали на 2.4% от БВП в ЕС15. Секторите, които изискват умения, знания и секторите на високите технологии формират 60% от работните места през 2000 г. Въпреки това се наблюдава хронична липса на високо квалифицирани ИТК професионалисти. ИТК създава по-динамичен и конкурентен пазар, който е имено фактора, който води до по-ниски цени и по-голям избор. ИТК диктува икономично ефективни печалби и подобрява качеството на живот – дългосрочната изгода от broadband технологиите са значителни, но също ще изискват широко разпространено възприемане и запознатост с ИКТ и broadband. Въпреки че ИТК има положително влияние върху производителността, САЩ продължава да произвежда повече от ЕС, по отношение на ефикасния растеж в ИКТ сектора. (Развитите страни, със само 15% от световното население, са 88% от всички Интернет потребители; висока бариера за ITC са високите нива на неграмотност и липсата на основни умения за работа с компютър, особено в неразвитите страни; 4/5 от Интернет страниците по света са на английски, който е разбираем за около една десета от хората по света; в момента 942 милиона живеят в развитите страни и могат да се възползват от пет пъти по-добър достъп до фиксирани и мобилни услуги, девет пъти по-добър достъп до Интернет услуги и притежават 13 пъти повече компютри от 85%-те световно население живущо в страни с нисък доход.)